Макар и да не подходих с умисъл в избора на изображение за рисуване, привлекателността на прозореца като сигурна бариера между крехката, чуплива същина и хаоса на външния свят е така примамлива, че някак омая и мен. Не съм сигурна как и кога избрах да стана наблюдател и отстъпих от контролния пункт, зная само че и пасивността има своя чар… уют. Стига да е краткотрайна. Все пак никога нищо интересно не се е случило без да е била премината граница, без да е била пречупена преграда… 🙂

Моментът ми се струва не по-лош от всеки друг да споделя любимото си видео в унисон с темата за силата на уязвимостта и бягството от зоната на комфорта…

Прилагам и линк към оригиналното изображение, което използвах за този акварел. Честно казано получавам смесени сведения по отношение на автора, но който и да е, благодарна съм.
– Клик –