Август е всичко, което лятото трябва да бъде – солен на вкус, горещ на допир и ухаещ на буря. И толкова, толкова кратък, че изплъзващият се между пръстите ти край те подтиква към безрасъдство. И аз се движа с неговото темпо – у дома комарите чезнат от глад, докато ненаситно приключенствам. Рисувам рядко, за четене и дума не може да става.

Все пак успях да намеря достатъчно време и енергия да изживея акварелен творчески неуспех, който отказвам да споделя с широката аудитория. Но! Поне не го изхвърлих, което не мога да кажа за дървеното сандъче за цветя, по което работих през по-голямата част от миналата зима. Краткотрайната лудост и фрустрация ме подтикнаха да наблегна на скиците и по-простите рисунки, тъй че сега споделям именно тях – триединството на любимите ми цветя. Слънчоглед, лавандула, мак.

Плевелите ми приличат. Маковете впрочем не са от скоро, но ми се стори удачно да ги включа, тъй и тъй го раздавам цветно.