Някога веднъж… Срещаш себе си в цъфналата ръж.

Оригиналното изображение, което използвах, намерих някъде из тъмните дебри на Гугъл, за зла беда забравих да си маркирам пътя и сега вярвам е изгубено навеки. Помня го съвсем смътно, но в него протегнатите към синевата стръкове резонираха по-категорично с чувството за топлина и цялостност. При мен нещата не се долавят с такава яснота, но все пак ми носят радост и надежда за едни по-топли дни. Синеморец…