Близо четири години – толкова ми отне да попитам дали би могло евентуално, ако не е твърде голям проблем и няма да преча на никого да оставям хипотетичното си колело в мазето на хазяйката. Изобщо мразя да моля за неща. Бих предпочела да приема, че ако хазяйката ми сама не е предложила да подслони хипотетичното ми колело, то тя е дала един вид неофициален, невербален отказ и е редно аз просто да продължа живота си с мисълта, че за хипотетичното ми колело място под слънцето ня-ма. Каква в крайна сметка е алтернативата? Да покажа недвусмислено на ответната страна, че притежава нещо, което аз искам? Че има властта да ме зарадва или разочарова? Немислимо.

Колко други въпроси никога не съм задала. Колко по решаващи желания, мечти, молби са били заложени на карта, когато просто съм избрала да стисна зъби и да приема, че отговорът е “Не”. И отговорът наистина завинаги остана “Не”. Ала егото оцеля непокътнато, дори и всичко останало да се разпадна на парчета.

Едни неща съм си отказала, ужасена от мисълта да демонстрирам уязвимост. За други просто претеглих и отсъдих, че не съм достатъчно добра. Не достатъчно добра за мечтите си, решаваща присъда. А тъжното е, че колкото и да човъркам из спомените си, както и да ги обръщам, чекна и пренареждам, трудно ми е да открия и един, в който съм помолила за нещо и то ми е било отказано.

В този ред на мисли, да, разбира се, че за хипотетичното ми колело място в хазяската маза има. Нещо повече, това място било ми се полагало по право – за туршия или каквото преценя. В крайна сметка съм такъв прекрасен наемател, че хазяйката би се радвала да остана колкото се може по-дълго под покрива ѝ с или без хипотетично колело. Чак е леко обидно, когато притесненията се сгромолясват въпреки благодатната почва, която си им осигурил за виреене.

Тази вечер пък дебнах Персеиди, ще се осмеля дори да кажа, че видях една, макар да се колебая метеор ли беше или игра на светлината. За всеки случай си нажелах неща – със спокойствието и увереността на човек, който знае, че заслужава мечтите си и много повече.