Да си позволиш да се отдадеш на нещо, в което не си непременно най-добрият, да го обикнеш и да разнищиш стегнатото пано на живота си, така че да вплетеш конците му в шарения безпорядък… Изисква известна доза непукизъм. С който аз не разполагам :).

Затова и през годините авантюрата ми с акварела беше в най-добрия случай несигурна. И продължава да бъде. Но през годините се случиха и други неща. Върволица от крушения и триумфи, които пропукаха бронята на страха от провала. Които ме убедиха, че посредствеността не е най-лошото нещо, което може да те сполети и в крайна сметка животът е от една страна така кратък и отчайващо дълъг от друга, че да го прекараш парализиран от малодушие е истинско престъпление.

Не се ангажирам с обещания, че този блог ще е посветен единствено на акварелните ми експерименти, защото твърде често ме вълнуват повече неща, отколкото е здравословно и разумно, а те също се нуждаят от място под слънцето. Тях и субективната си представа за света съм подслонила тук, без каквито и да е очаквания и претенции. Един дълъг път с неясна посока, който нямам търпение да започна.

ПП: Простете долнопробното качество на прикачената снимка, с нея исках да илюстрирам две неща, само едно от които е, че съм изтънчен ценител на лютеницата.